|
Благодарю замечательного болгарского поэта, переводчика
Станислава Пенева /г. Варна/
за великолепный перевод поэмы!
иллюстрация - Josephine Wall - Titania and Oberon
Небесен странник
1
Във мойта тайнствена килия
небесен странник се загледа
и с цел, която някак скрил е,
с желана чаша се наведе.
Изпий – мълви – вълшебно биле,
любов от рог на битието
и дай, при тебе да се свия,
до теб да ми е житието
Тоягата на прага слагам,
торбата до прозорец хвърлям
и в твоя нежен свят присядам,
от сън ума ти ще издърпам.
Аз в твоя скут, сияещ нежно,
желании страсти ще пробудя
и съживил с любов, прилежно,
теб – аз, принцесо, ще разбудя.
Съдбовна книга ни открива
с несметни тайнства стенопис,
любовен океан залива
с вселенска мощ духа лъчист.
И фоейрверк от чувства идва,
вулкан от страсти разгорени!
Жар-птица с щастие пристига
в поток на радостни промени
2
Така мълвеше странник чуден
и в моя свят душевен влезе,
срази го – до сълзи изгубен,
дели духовната трапеза.
Река от думи се понесе
и в мощен океан се влива
Суров и вечен глас небесен
тук орган приказен извива.
И като лебеди летяхме
в любовта с небесна висота,
понякога дори кръжахме
в пространства с Вечна Пустота
Но имаше и дни на буря,
с проблясъци на чувства, светове
Сърцето яростно се щура
играта на живота да тече.
Събираше се времето във миг,
невидимата нишка скъсва,
проникновенията остри – щик,
душа душата не отблъсква.
Летяха дните – чудни птици,
безкрайно мислите меняхме,
на бързоходна колесница
в живота пред двореца спряхме.
3
Пред нас е царската обител,
потънала в разкош изглежда.
Невидим, ласкав охранител
в покоите ни сам отвежда
Тютюнев дъх, упойващ разум,
тежи от дарове всемира,
дочуваме и тайни фрази,
и изобилие извира.
Сполука, слава и богатство –
на съдбата дракон с три глави,
венчава приказното братство
в постъпки, мисли и черти.
Мощта на разума не тъне
в блатото на ниска суета –
вълната на успеха жъне
поток богатства и мечта.
Защо ли страннико с принцесса
на Бездънна Вечна Пустота
дойдохте в ден – Велика Месса
в свят на разум и на красота?
Желанията ви опасни,
тъй пагубни СА за душата+
Съдбата е с везни безстрастни
и все едно какво отмятат.
Ти разума с какво ще купиш,
какво за жертва ще нарочиш?
Решавай сам дали ще губиш
За дамите да Пием, впрочем!”
Въздъхна скрития владетел:
Ценя аз най-доброто вино
в театъра житейски – зрител,
откривам следствия, причини.
Паричните закони – тайни,
на изобилието – двойно!
И наблюдавате ги, знайни,
надявам се, не в сън спокойно
С богатството стани приятел –
свят с изобилие за всички!
Върха да стигнеш си, мечтател –
планирай стъпките си лични!
И давайки ще получаваш,
ще стане пълно всичко празно!...
Ти не случайно изучаваш
закона, действащ безотказно.
Животът – важен възпитател,
и знания, и труд създава.
Ти, философе – и мечтател,
защо пред мене се явяваш?
А ти, пък на съня принцесса,
потънала си в мисли свои.
Каква ли сила те понесе
през времето, а то – в завои?”
4
Съня владетелят прекъсва,
Пегас пасе сред звездна нива
Съмнение ума разкъсва
и лепкав страх духа убива
Какви ли млщни днес прегради
уплашен демона създава,
докато бляскави награди
цар на богатството раздава.
Как самочувствие отхвърля
туй, що дарява ни съдбата,
надменност в пропастта захвърля
нас, сътворявайки бедата.
Как мисли във просяшка дреха
извършват дивата разправа,
далеч от вярата в човека,
с товара тъжен в надпревара
Слова безпомощно витаят
сред пространствените светове
и в чувствен вихър те нехаят
за съдбовно взети плодове
5
Мълчанието се затегна
Тъй неочакван бе въпросът,
че сякаш пропаст страшна зейна
и хаос пътниците омагьоса+
Защо принцесата да иска –
от злато – замъци от пясък?...-
И истината да притиска –
цената й е с връх от блясък
А Вие – философ, мечтател,
е време днес да разберете –
отлита силата, приятел,
по-сложно е да я сберете
Не струва да се разпилява,
съдбата да променяш – глупост.
В живота как се проявява”
потайната рисунка – участ?
И лесно за да се пътува,
да паднат сложните въпроси,
в пространствата любов нахлува –
навеки двете във едно СА
От свята сила, вдъхновени,
да можете и да творите!
По-лесно ще е несъмнено
в едно пространство да летите
6
Внезапно стана много страшно
и болката скова телата”
И ярко-огнената каша”
потече дръзко към земята
Пространството се заизменя,
вибрираше двореца тръпен,
незримо времето се сменяя
и разумът е недостъпен
Пулсираше плътта тревожно,
разтваря се потокът, чезне
И гордият владетел, сложно,
в мъгла изчезва неизбежно
И литна Като чудна птица
изгуби се във небесата
*
Первоисточник - "Небесные странники":
http://www.stihi.ru/2008/06/25/342
"Ритмическое космовидение"
*
Произведение опубликовано в газете "Литература и общество"
/Болгария, Варна/.
СЛОВ издава вестник "Литература и oбщество", организира проучвания и анкети в областта на културата и изкуството, провежда литературни четения и конкурси, творчески срещи, научни конференции, издава книги, работи активно с младите художествени творци, съдейства за популяризиране на инициативата: Варна – Европейска столица на културата 2019 година.
http://www.varnaculture.bg/creative_groups_and_associations_bg_2.php?page=news_show&newsID=80&nsID=9
| |
